Петя Илиева е от онези творци, които веднага стават близки и симпатични – както с интересната си личност и нестихваща енергия, така и с проектите, които неспирно реализира. Петя е художник, който работи с размах – има самостоятелни изложби в над 15 държави на 6 континента. Участвала е в 22 международни пленера в Европа, Азия и Африка. Защитила е докторска степен с дисертация по темата „Българското изкуство и фолклор като международни мостове и културна дипломация“ към НБУ.
Имах удоволствието да се срещна с Петя по повод поредната изява на нейния набиращ популярност проект „Изкуство за дипломация“. Благодарение на успешната реализация на замисъла на Петя, жителите и гостите на София могат да се насладят на новата визия на 11 спирки на градския транспорт в централната част на столицата, превърнати в изложбено пространство с изображения на интересни, впечатляващи и малко познати на българите сгради от целия свят. „Изкуство за дипломация“ реновира и откри в район „Оборище“ четири спирки на ключови места в района ни. От първо лице авторката на проекта разказва за процеса на работа и предизвикателствата на мисията да си творец.
Г-жо Илиева, кога и как се роди идеята на проекта „Изкуство за дипломация“?
Идеята се роди през пролетта на 2019 година, но моето творчество винаги е било представяно пред обществеността с посланието, че въпреки различията между културите на отделните нации, ние имаме и много сходства.
Когато се заговори през 2019 година за пандемия, реших, че е време да остана в България и да създам проект, който да покаже на сънародниците ми всичко, което съм научила по време на пътуванията си по света. А и беше добър начин да привлека чуждите мисии, за да видят, че живеят и работят в една държава, с която имат много повече общи неща, отколкото са знаели до сега. От друга страна, за да реализирам тази идея беше нужен и спонсор, тъй като нямаше как да се финансира от българска страна, реших, че проектът може да бъде в полза за българите в образователен и облагородяващ пространството аспект, а чуждите мисии да спонсорират проекта и получат една добра рекламна кампания с цел популяризиране на държавите, които представят.
Разкажете малко повече за това как се разви проекта.
Това е първата инициатива, по която работа извън рамките на фолклора. Първоначално идеята на проекта беше планирана под мотото „Повече еднакви, отколкото различни“ и обяснявах на българи и чужденци кое е общото между хората по целия свят. Реализирах редица събития и изложби, в които с различни техники на изкуството целях да покажа приликите между нациите. Така се получи, че идеята със спирките беше поредната инициатива от кампанията „Изкуство за дипломация“. Беше дошло време да запозная хората с архитектурните забележителности на страните. От посолствата сами избраха сградите, които да представят, но условията бяха две – сградата да е много емблематична за страната и да има образователен ефект за българите. Текстовете на спирките са на български и английски, за да е полезна информацията както за българите, така и за чуждите туристи.
Изрично искам да подчертая, че проектът е мой личен проект с финансирането на чуждите мисии и не обслужва политически интереси. Аз работя само за доброто на хората и целта ми е да изнеса изкуството на улицата, то да е безплатно за тях, да има образователен ефект и да облагороди градската среда. Това не струва нито стотинка на българския данъкоплатец.
Коя е първата спирка, която открихте в район „Оборище“?
Първата спирка, която открихме в „Оборище“ с посланика на Грузия – Н. Пр. г-жа Тамара Лилуашвили и със зам.-кмета на район „Оборище“ г-н Арсени Вълчинов беше спирката на посолството на Грузия до Ботаническата градина на бул. „Васил Левски“. Визията, която те представят е пейзаж от старата столица на Грузия и първата църква от 6 век, която функционира и до ден днешен, но в миналото е била част от голям манастирски комплекс.
Втората спирка в район „Оборище“ е тази на Австрия на бул. „Васил Левски“, пред Националната Художествена Академия със снимка на замък от 14 век, който в момента е притежание на Министерство на културата и функционира като музей. Открихме спирката с посланика на Австрия – Н.Пр. г-жа Андреа Вике.
В Австрия има 1700 руини и замъци. Спирката се намира на много ключово място пред Художествената Академия, като идеята беше да свържа Академията като символ на институция на изкуството с аристократична Австрия.
Спирката на Италия, която се намира зад Националната опера на бул. „Дондуков“, представя авторска фотография на млада италианска фотографка. Повече за идеята ни разказа заместник-ръководителят на Мисията на Италия – г-н Франческо Калдероли.
Погледната отстрани визията брилянтно хармонира с нашата опера, защото колоните на сградата са в синхрон с тези на снимката и се получава впечатляващ ефект.
Спирката на посолството на Швейцария се намира на площад „Вацлав Хавел“ и представя най-високата хижа в Алпите, намираща се в подножието на три глетчера. Архитектурата на хижата е изключително интересна – сградата е наклонена така, че да e ориентирана към страната, на която има най-много слънцегреене. Тази хижа е облечена в слънчеви панели и произвежда 90 % от електрическата енергия, която й е необходима. Открихме спирката в присъствието на Н.Пр. Раймунд Фурер- посланик на Конфедерация Швейцария в България.
Какво предстои? Ще има ли още облагородени спирки в нашия район?
Предстои откриване на спирките на посолството на Дания на Софийски университет с презентирането на един мост, построен през 2015 година, построен специално за колоездачи, наречен „кръговия мост“. С тази визия посолството на Дания ни показва техния стремеж да бъдат най-зелената столица в Европа. Факт е, че Дания държи първенство в класацията за най-добро място за живеене и с най-щастливите хора.
През септември предстои и откриването на спирката на Суверенен Малтийски Орден пред Националната библиотека на бул. „Васил Левски“, където е показана вилата на Великия Магистър.
Ако трябва да обобщите с няколко думи посланието на проекта „Изкуство за дипломация“ какво бихте казала?
Културата е онази мега сила, която работи безотказно. Изкуството е меката дипломация, тя е тази, която в дългосрочен план прави промяната трайна. Всички нации имаме много повече сходства, отколкото различия. Историята, културно-историческото наследство и изкуството могат да ни сближават. Те не разделят хората, а са най-прекият път за обединение. Бих искала повече хора в България да бъдат отворени за света и да бъдат добри посланици на страната си.
А ние оставаме с надежда, че проектът ще достави естетическа наслада на жителите на район „Оборище“, ще бъде оценен и няма да стане жертва на вандалски прояви.
Ирина Люцканова
