По случай 145 години от избора на София за столица в 16 табла експозицията проследява с архивни документи, фотографии, текстове и картини от фонда на библиотеката преобразяването на столичния град през различни епохи.
Директорът на НБКМ, доц. Красимира Александрова, откри експозицията с думите: „София е град с много лица, колоритен, шумен и пъстър. Но в този привиден хаос на съвременната модерност, ние хармонично съжителстваме и с пластовете история, традиции, религии, култура…“
Хронологичните и тематични маршрути на изложбата разкриват различни щрихи от културата и благоустройството на града, както и бита на неговите жители.
Страници от старопечатното издание на „Сеяхатнаме“ («Книга на пътешествията“) от 1896 г. на османския пътешественик Евлия Челеби например, както и оригинални документи, съхранени във фонда на отдел „Ориенталски сбирки“, ни пренасят в София от 17-и век. Софийските кондики, запазени в „Български исторически архив“, осветляват възрожденското минало на градската община.
В експозицията са представени и ръкописните дневници на Учредителното българско Народно събрание в Търново – от заседанието на 22 март 1879 г., на което София е избрана за столица.
Снимки, документи и официални издания на софийска община свидетелстват за усилията на столични кметове, общественици и архитекти за изграждането на съвременния облик на новата столица.
Пътуване във времето по софийски улици, булеварди и площади ни среща с едни от архитектурните шедьоври на града, дело на ярки творци: сградата на Военния клуб и Двореца – арх. Вацлав Колар; сградата на Централната минерална баня – арх. Петко Момчилов; хотел „Империал“ – арх. К. Маричков; сградата на Българската народна банка и на Народната библиотека – архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.
В цялостната картина на създаването на модерния град са вписани и символите на столицата – гербът, изработен от художника Харалампи Тачев през 1900 г. по повод Всемирното изложение в Париж, както и избраното през 1937 г. за Марш на столицата стихотворение на Асен Разцветников.
София, вдъхновяваща писатели, поети, художници, откриваме в репродукциите на рисунки и картини от Обербаур, Каниц, Йосеф Питер, Найден Петков, Борис Иванов, арх. Спиридон Ганев, които внасят цветен щрих в цялостната експозиция.